https://www.facebook.com/NinasbeautyMakeup/

ЗА МЕН

Здравейте, приятели!

Казвам се Нина Илиева и съм едно обикновено и безисвестно момиче. Сега ще разкажа малко за себе си, мечтите си и тяхната резлизация. Доста от вас ще се разпознаят в моята история. Други ще ме критикуват и съдят. Без значение от кои сте искам да ви кажа, че аз вярвам в успеха и сбъдването на мечтите. Вярвайте и вие! Родена съм далечната 1993 г. в гр. София. Летата, обаче, съм прекарала в едно малко плевенско селце. Бяха безгржни и неусетно отминаваха. Порастнах. Бях на около 18 години и беше време да взема важни решения за живота си. Като всеки млад човек се лутах между хиляди възможности, които светът ми предлагаше. Целта беше ясна - ще уча във висше учебно заведение. Но къде?! България, чужбина? Не бях готова да бъда далеч от семейството си и се спрах на по тесен кръг от възможност. Сега въпросът беше в София ли да остана или да замина за друг град. Проучих много университети и се спрях на един от най-реномираните ВУЗ-ове за онова време (а вярвам и сега е така) и за бюджета ми, разбира се. Не можех да си позволя да се обучавам в частен университет. Кандидатствах в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Приеха ме, учих и завърхих. Не усетих как отлятяха 4 години. Може би защото ежедневието ми беше натоварено и динамично. Между лекции, подготовка и явяване на изпити успявах някак да работя. На две места! След завършването на бакалавърската степен реших, че това не ми е достатъчно. Ще уча магистратура! Обаче исках и кариера. По-голяма част от хората искат на 24 години да имат добро образование, отлична и реномирана кариера. Това исках и аз, разбира се! Тогава ме осени идеята, че трябва да работя в държавната администрация и имах амбиция един ден да имам завидна плитическа кариера, а защо не и да стана Президенст на Република България. Тази моя цел ме насочи към избора ми на магистърска програма - Публични политики. Отново се спрах на СУ. Вече имах опит с този университет и бях доволна. Паралелно с кандидатстването във ВУЗ започнах да се явявам на конкурси за државен служител....около 39 пъти - всеки от тях неуспешен. Докато един ден телефонът ми извъня и ме потърсиха от последния конкурс, на който се бях явила. Поканиха ме на интервю. След няколко дни вече бях назначена на работа. Мечтата ми се сбъдна!!! След около месец ме приеха и мечтаната специалност в университета. Отново сбъдната мечта!!! След две години вече бях завършила магистърската програма и се дипломирах. Продължавах да работя в държавната структура. Но не бях удовлетворена! Защо?! Та аз постигнах всичко, което някога съм искала. Нямам цел, която да съм поставила и тя да е останала неосъществена. Тогава разбрах - щастието е другаде. И започнах да го търся. Реших - искам собствен бизнес. Започнах да търся възможности, да чета закони и наредби, книги и блогове. Разбрах, че да имаш бизнес не е така проста задача. В същото време продължавах да работя, защото наема, заемите и сметките не ни питат дали имаме мечти, а чакат да бъдат платени. И все пак реших да не правя бизнес! Записах се на курс по грим, тъй като това ми е страст още от малка. Не мечта (както споменатите такива), а хоби, страст. Да пиша също. За разлика от мечтите и целите ми, които ме напрягаха за да бъдат постигнати, стрсастта ме успокояваше. Даваше ми удовлетворение и щастие. И така започна моят път вече в търсене на щастието, а не в преследване на мечтите. Така започна моят НЕ биснес!